Преди малко си правих кафе и по невнимание бутнах любимата си чаша. Тя падна на пода и се счупи на цели шест парчета :(

Беше любимата ми чаша. Имам я от съвсем малка, може и да е по-стара от мен. Съвсем обикновена порцеланова чаша - чаена, около 200 милилитра. С цветя за украса. Когато бях малка пиех млякото си с нея, като малко по-голяма пиех мляко с какао, а в последните почти 5 години си пия кафето от нея... пиех си кафето.

Стана ми много криво, че я счупих. Събрах парчетата и сега ще потърся някакво лепило, с което да я поправя, но практически чашата ми ще бъде неизползваема. Все пак мисля да я залепя и да си оставя, нали си е моя, откакто мога да помня и сърце не ми дава да я изхвърля. Ще си слагам в нея химикали и моливи :)

Кофти или не, любимата ми чаша вече е част от миналото.

Сега си пия кафето от една съвсем нова, но вкусът като че ли не е същия. Навикът е чудно нещо - същото кафе, същата вода, а... не е едно и също.